Ишиас

Ишиасът представлява състояние, при което се появява болка по хода на седалищния нерв – най-големият нерв в човешкото тяло. Той започва от поясния отдел на гръбначния стълб, преминава през седалището и се разклонява по задната част на бедрото до подбедрицата и ходилото.

Ишиасът не е самостоятелно заболяване, а симптом, който най-често възниква вследствие на притискане или дразнене на нервните корени, формиращи седалищния нерв. Болката може да бъде остра, пареща или стрелкаща и често е съпроводена с изтръпване, мравучкане или слабост в засегнатия крак.

Ишиасът може да се развие вследствие на:

• дискова херния;
• дискова протрузия;
• дегенеративни промени на гръбначния стълб;
• спинална стеноза;
• спондилолистеза;
• синдром на пириформения мускул;
• травми на поясния отдел;
• по-рядко – тумори, инфекции или други заболявания, засягащи нервните структури.

Най-често се наблюдават:

• болка, започваща от кръста или седалището и разпространяваща се по задната част на крака;
• изтръпване и мравучкане;
• намалена чувствителност;
• мускулна слабост в крака;
• засилване на болката при седене, кашляне или кихане;
• затруднения при ходене;
• усещане за парене или електризираща болка по хода на нерва.

Диагнозата се поставя въз основа на:

• подробна анамнеза;
• физикален и неврологичен преглед;
• функционална оценка на движенията;
• неврологични тестове;
• магнитно-резонансна томография (ЯМР) при необходимост;
• компютърна томография (КТ) или електромиография (ЕМГ) в определени случаи.

Чрез индивидуално подбрани упражнения и подходящ двигателен режим се цели ограничаване на натоварването върху нервните структури и подобряване на нервната функция.

Работи се за подобряване на движенията на таза, поясния отдел и долните крайници, което подпомага по-равномерното разпределение на натоварването.

Включват се упражнения за укрепване на мускулите на корема, гърба и таза, които подпомагат стабилността на гръбначния стълб

При подходящи показания могат да бъдат приложени специализирани упражнения, насочени към подобряване на подвижността на седалищния нерв и околните тъкани.

При необходимост могат да бъдат използвани мануални техники за намаляване на мускулното напрежение и подобряване на подвижността в засегнатите области.

Според индивидуалното състояние могат да бъдат включени подходящи физиотерапевтични методи като част от комплексниПациентът получава препоръки за правилна стойка, безопасно повдигане на тежести, работна поза и ежедневни активности с цел намаляване на риска от повторна поява на симптомите.я възстановителен план.