Фрактури на метакарпалните кости

Фрактурите на метакарпалните кости представляват счупвания на една или повече от петте метакарпалните кости, които свързват китката с пръстите на ръката.

Тези кости играят ключова роля за:

• стабилността на ръката
• силата на захвата
• прецизните движения на пръстите.

Най-често срещаната фрактура е:

• Boxer’s fracture – счупване на 5-та метакарпална кост (на малкия пръст), обикновено в областта на шийката.

Фрактурите могат да бъдат:

• стабилни или нестабилни
• с разместване или без разместване
• отворени или затворени.

Травматични причини

Най-често се получават при:

• директен удар (например при юмручен удар)
• падане върху ръката
• спортни травми.

Спорт и физическа активност

• бойни спортове
• контактни спортове
• фитнес.

Други фактори

• остеопороза (при по-възрастни хора)
• злополуки.

Основните симптоми включват:

• болка в ръката
• подуване
• синина (хематом)
• деформация на ръката или пръста
• затруднено движение на пръстите
• намалена сила на захвата
• болка при натиск върху засегнатата зона.

При по-тежки случаи може да има:

• видима деформация
• скъсяване или ротация на пръста
• отворена рана (при отворени фрактури).

Първичен преглед

• болката и подуването
• деформацията
• обхвата на движение
• неврологичния статус на ръката.

Образни изследвания

Основният диагностичен метод е:

• рентгенография, която показва:локализацията на фрактуратаналичие на разместванетипа на счупването.

При по-сложни случаи:

• CT скенер – за детайлна оценка.

Чрез индивидуално подбрани упражнения се подпомага постепенното възстановяване на движенията в пръстите, дланта и китката след периода на обездвижване.

Прилагат се техники и упражнения за подобряване на подвижността на ставите и меките тъкани, които могат да бъдат ограничени след имобилизация.

Работи се за постепенно укрепване на мускулите на дланта, пръстите и предмишницата с цел възстановяване на нормалната сила и функционалност.

Включват се упражнения за подобряване на координацията, сръчността и контрола на движенията, необходими за ежедневни дейности като писане, закопчаване на копчета и хващане на малки предмети.

При необходимост могат да бъдат приложени подходящи техники за подпомагане на лимфния дренаж, подобряване на еластичността на тъканите и намаляване на остатъчния оток.

Според етапа на възстановяване и индивидуалното състояние могат да бъдат включени подходящи физиотерапевтични методи като част от комплексната рехабилитация.

Натоварването се увеличава постепенно, така че ръката безопасно да възстанови способността си за ежедневни дейности, работа и спорт.