Синдром за Кубиталния Канал

Синдромът на кубиталния канал е състояние, при което улнарният (лакътният) нерв се притиска или дразни в областта на вътрешната страна на лакътя, където преминава през т.нар. кубитален канал. Това е вторият по честота синдром на притискане на периферен нерв след синдрома на карпалния канал.

Продължителното притискане на улнарния нерв може да доведе до болка, изтръпване, намалена чувствителност и слабост в ръката. Без навременно лечение симптомите могат постепенно да се задълбочат и да затруднят извършването на ежедневни дейности.

Синдромът на кубиталния канал може да се развие вследствие на:

• продължително сгъване на лакътя;
• често подпиране на лакътя върху твърда повърхност;
• повтарящи се движения в лакътната става;
• травми в областта на лакътя;
• артрозни промени;
• костни шипове;
• кисти или други образувания, притискащи нерва;
• следоперативни промени;
• вродени анатомични особености.

Най-често се наблюдават:

• изтръпване на малкия и безименния пръст;
• мравучкане в ръката;
• болка от вътрешната страна на лакътя;
• слабост при захват;
• изпускане на предмети;
• намалена чувствителност на пръстите;
• затруднения при прецизни движения;
• мускулна атрофия на дланта при по-напреднали случаи.

Диагнозата се поставя въз основа на:

• подробна анамнеза;
• физикален и неврологичен преглед;
• функционална оценка на горния крайник;
• провокационни тестове за улнарния нерв;
• електромиография (ЕМГ) и изследване на нервната проводимост;
• ехография или магнитно-резонансна томография (ЯМР) при необходимост.

При подходящи показания могат да бъдат включени невродинамични упражнения, които подпомагат свободното движение на нерва и намаляват неговото дразнене.

Изпълняват се упражнения за подобряване на подвижността на лакътя, китката и пръстите, като се избягва допълнително натоварване върху нерва.

Работи се за възстановяване на силата на мускулите на предмишницата и ръката, особено при наличие на слабост или намалена функция на захвата.

При необходимост се включват упражнения за подобряване на координацията, сръчността и контрола на движенията на пръстите.

Прилагат се техники за подобряване на подвижността на меките тъкани около лакътната става и намаляване на механичното напрежение върху нерва.

При необходимост могат да бъдат включени подходящи физиотерапевтични методи като част от комплексния възстановителен план.

Пациентът получава препоръки за правилно положение на ръката при работа, сън и ежедневни дейности с цел ограничаване на повторното притискане на нерва.