Какво представлява?
Posterior ankle impingement е състояние, при което се получава притискане на структури в задната част на глезена, най-често при:
плантарна флексия (стъпване на пръсти / насочване на ходилото надолу)
Засегнатите структури могат да бъдат:
- меки тъкани (капсула, сухожилия)
- костни структури (най-често os trigonum)
Причини
Повтарящи се движения
Най-честата причина:
- честа плантарна флексия
- спортове с натоварване.
Os trigonum
- допълнителна кост, която се притиска.
Травми
- навяхване
- директен удар.
Спорт
- балет
- футбол
- гимнастика.


Симптоми
Основните симптоми включват:
- болка в задната част на глезена
- болка при стоене на пръсти
- болка при скачане или бягане
- подуване
- скованост
- чувствителност при натиск.
Характерно:
- болката се появява при крайна плантарна флексия
- често при спорт или балет.
Диагнози
Клиничен преглед
Оценява се:
- болка при forced plantar flexion
- локализацията на симптомите.
Образни изследвания
Основни методи:
- рентгенография – показва os trigonum
- ЯМР (MRI) – оценка на възпаление
- ултразвук.

Как може да помогне рехабилитацията?
Чрез индивидуално подбрани упражнения се работи за възстановяване на нормалния обем на движение на глезена, без да се увеличава механичното притискане в задната му част.
Изпълняват се упражнения за укрепване на мускулите на подбедрицата, ходилото и глезена, които подобряват стабилността и намаляват натоварването върху засегнатите структури.
Включват се упражнения за баланс, координация и проприоцепция, които подпомагат правилния контрол върху движенията и намаляват риска от повторно дразнене.
При необходимост могат да бъдат приложени техники и упражнения за подобряване на еластичността на ахилесовото сухожилие, мускулите на прасеца и останалите структури около глезена.
Работи се върху начина на ходене, бягане, приземяване и спортните движения, за да се намали натоварването върху задната част на глезена.
При подходящи показания могат да бъдат приложени мануални техники за подобряване на ставната подвижност и намаляване на ограниченията в движението.
Според индивидуалното състояние могат да бъдат включени подходящи физиотерапевтични методи като част от комплексния възстановителен план.
Рехабилитационната програма включва постепенно увеличаване на натоварването и специфични упражнения, съобразени със спорта или ежедневната активност на пациента, с цел безопасно завръщане към пълноценна физическа активност.