Разкъсване на лабрума на тазобедрената става (Hip Labral Tear)

Разкъсването на лабрума на тазобедрената става (Hip Labral Tear) представлява увреждане на ацетабуларния лабрум – фиброхрущялна структура, която обгражда ацетабулума (acetabulum).

Лабрумът има ключови функции:

• увеличава стабилността на тазобедрената става
• подобрява съвпадението между главата на бедрената кост и ацетабулума
• подпомага разпределението на натоварването
• играе роля в задържането на ставната течност.

При разкъсване се нарушава нормалната биомеханика на ставата, което води до болка, нестабилност и функционални ограничения.

Това състояние е често при:

• млади активни хора
• спортисти
• пациенти с femoroacetabular impingement (FAI).

Най-честата причина е:

• механично притискане между femur и acetabulum
• води до увреждане на лабрума.

Травматични причини

• падане
• директна травма
• спортни травми.

Претоварване

• повтарящи се движения
• спортове с ротация (футбол, танци).

Дегенеративни промени

• възрастово износване
• съпътстващ артрит.

Основните симптоми включват:

• болка в слабините (най-характерно)
• болка в тазобедрената става
• щракане, пукане или „заклещване“ в ставата
• усещане за нестабилност
• ограничен обхват на движение
• болка при продължително седене
• болка при ротация на тазобедрената става.

Болката може да се разпространява:

• към бедрото
• към седалището.

Клиничен преглед

Физиотерапевтът оценява:

• локализацията на болката
• обхвата на движение
• стабилността на ставата.

Функционални тестове

Често използвани тестове:

• FADIR test (Flexion, Adduction, Internal Rotation)
• FABER test
• тестове за провокация на щракане.

Образни изследвания

При необходимост:

• ЯМР (MRI)
• MR arthrography – най-точен метод
• рентгенография – за оценка на костни промени.

Рехабилитацията при разкъсване на ацетабуларния лабрум на тазобедрената става е насочена към намаляване на болката, подобряване на подвижността, укрепване на мускулатурата около таза и тазобедрената става и възстановяване на нормалния контрол при движение. Консервативната рехабилитация е разумен първоначален подход при много пациенти, като програмата се съобразява с вида на лезията, симптомите и наличието на съпътстващи структурни промени.

В началния етап се установяват движенията и дейностите, които провокират симптомите.

Рехабилитацията може да включва:

• временно адаптиране на физическата активност;
• ограничаване на движенията, които причиняват силна болка или „прищипване“;
• избягване на прекомерно дълбока флексия на тазобедрената става, ако е симптоматична;
• адаптиране на продължителното седене;
• постепенно увеличаване на натоварването;
• обучение за по-добър контрол на движенията.

Целта не е задължително пълно обездвижване, а намаляване на дразненето на ставата, като същевременно се запази подходящо ниво на физическа активност

При лабрална лезия може да има болка и ограничение при флексия, ротация или комбинирани движения на тазобедрената става.

Според индивидуалното състояние могат да бъдат включени:

• контролирани активни движения;
• упражнения за флексия и екстензия;
• внимателна работа върху ротациите;
• упражнения за мобилност на таза;
• мобилност на лумбалния и гръдния отдел;
• постепенно възстановяване на функционалния обхват.

Целта е да се възстанови необходимата за ежедневните дейности подвижност, без постоянно провокиране на симптомите.

Укрепването на мускулите около тазобедрената става е основна част от консервативната рехабилитация при лабрални лезии.

Особено внимание може да се обърне на:

• m. gluteus maximus;
• m. gluteus medius;
• gluteus minimus;
• абдукторите;
• външните ротатори на тазобедрената става.

Постепенно могат да бъдат включени мостове, упражнения с ластици, клекове, качване на степ и по-късно упражнения на един крак.