Стрес фрактура на тазобедрената става

Стрес фрактурата на тазобедрената става представлява микроскопично счупване на костта, което се развива в резултат на повтарящо се механично натоварване, а не от еднократна травма.

Най-често засегнатата зона е:

• шийката на бедрената кост (femoral neck).

При нормални условия костта се адаптира към натоварването, но когато натоварването надвишава способността ѝ за възстановяване, се появяват:

• микропукнатини
• отслабване на костната структура
• риск от пълна фрактура.

Стрес фрактурите са особено важни, защото могат да доведат до сериозни усложнения, ако не се диагностицират навреме.

Повтарящо се натоварване

Най-честата причина е:

• бягане
• скачане
• интензивни тренировки.

Рязко увеличаване на натоварването

• увеличаване на дистанцията
• промяна в тренировъчния режим.

Костна слабост

• остеопороза
• хранителни дефицити (калций, витамин D)
• хормонални нарушения.

Рискови фактори

• неправилна техника
• неподходящи обувки
• мускулна слабост
• ниска костна плътност.

Основните симптоми включват:

• болка в слабините или тазобедрената става
• болка, която се усилва при натоварване
• болка при бягане или ходене
• болка, която намалява при почивка (в началото)
• скованост
• намалена физическа активност.

При напреднали случаи:

• болка в покой
• болка през нощта
• затруднено ходене.

Първичен преглед

Лекарят оценява:

• локализацията на болката
• походката
• чувствителността.

Функционални тестове

• болка при натоварване на крайника
• болка при single-leg stance
• болка при движение на тазобедрената става.

Образни изследвания

Основни методи:

• ЯМР (MRI) – най-точен метод за ранна диагностика
• bone scan
• рентгенография (често нормална в началото).

Рехабилитацията при стрес фрактура в областта на тазобедрената става, най-често засягаща шийката на бедрената кост, има важна роля за безопасното връщане към нормално ходене, физическа активност и спорт. При това състояние обаче рехабилитацията започва след медицинска оценка и определяне на стабилността и вида на фрактурата, тъй като някои стрес фрактури изискват строго ограничаване на натоварването или оперативно лечение.

Основните цели са защита на костта по време на заздравяването, запазване на физическия капацитет, постепенно възстановяване на силата и подвижността и контролирано връщане към натоварване.

След възстановяването е важно тренировъчният процес да бъде изграден постепенно.

Рехабилитацията може да подпомогне:

• постепенното увеличаване на дистанцията и интензивността;подобряването на силата на долните крайници;достатъчното възстановяване между тренировките;контролираното връщане към бягане и скокове;адаптирането на тренировъчния обем към физическия капацитет.