Accessory bones (допълнителни кости)

Accessory bones (допълнителни кости) са вродени анатомични вариации, при които в областта на ходилото и глезена съществуват допълнителни малки костни структури (ossicles).

Те не са патологични сами по себе си, но могат да станат симптоматични при:

• травма

• претоварване

• триене или компресия.

Най-често срещаните са:

• Os trigonum – зад talus

• Accessory navicular (os tibiale externum) – медиално на ходилото

• Os peroneum – в сухожилието на peroneus longus.

Вродена анатомия

• допълнителните кости са вариация в развитието.

Претоварване

• спортни активности
• повтарящи се движения.

Травми

• навяхване
• директен удар.

Биомеханични фактори

• неправилна походка
• мускулен дисбаланс.

Повечето хора са асимптоматични, но при проблем могат да се появят:

• болка в глезена или ходилото
• подуване
• чувствителност при натиск
• болка при движение
• ограничена подвижност.

Специфично:

• Os trigonum → болка в задната част на глезена (posterior impingement)
• Accessory navicular → болка от вътрешната страна на ходилото
• Os peroneum → болка от външната страна.

Клиничен преглед

Лекарят оценява:

• локализацията на болката
• чувствителността
• функцията на глезена и ходилото.

Образни изследвания

Основни методи:

• рентгенография – показва допълнителната кост
• ЯМР (MRI) – при възпаление
• CT скенер – при нужда.

Важно е да се разграничи от:

• фрактура
• други патологии.

Рехабилитацията при симптоматични допълнителни кости (Accessory Bones/Ossicles) е насочена към намаляване на болката, контрол на натоварването и подобряване на функцията на глезена и ходилото. Самото наличие на допълнителна кост често не причинява проблеми и не изисква лечение.

Временно се адаптират дейностите, които провокират симптомите – продължително ходене, бягане, скачане или други повтарящи се натоварвания.

При установени ограничения се работи върху функционалната подвижност на глезена и ходилото, без да се провокира болезнената зона.

Упражненията могат да бъдат насочени към:

• мускулите на ходилото;
• прасците;
• стабилизаторите на глезена;
• мускулатурата на целия долен крайник.

Работи се върху контрола на ходилото и глезена при стоеж, ходене и натоварване на един крак.

Включват се упражнения за баланс и координация с цел подобряване на контрола на долния крайник.

При необходимост може да се обърне внимание на обувките, тренировъчния обем и начина на натоварване, за да се намали механичното дразнене на болезнената област.

При подходящи показания могат да се използват като допълнение за контрол на симптомите и улесняване на активната рехабилитация.

Натоварването постепенно се увеличава:

ходене → по-продължително ходене → бягане → скокове → динамични и спортно-специфични упражнения.

Поддържането на добра сила, подвижност и контрол на ходилото и глезена може да намали риска от повторно раздразнение.

Основната цел на рехабилитацията е да намали симптомите и да подобри способността на глезена и ходилото да понасят натоварване. Рехабилитацията не премахва самата допълнителна кост, а подпомага функцията на околните структури и контрола на симптомите.