Увреждане на ставния хрущял на Talus

Cartilage lesion of talus (OLT – Osteochondral Lesion of the Talus) представлява увреждане на ставния хрущял на talus, често заедно с подлежащата кост.

Най-често се засяга:

• talar dome (горната част на talus).

Лезията може да бъде:

• хрущялна (chondral)
• остеохондрална (хрущял + кост).

Това състояние често възниква след:

• навяхване на глезена
• травма с компресия и ротация.

Травми

Най-честата причина:

• навяхване на глезена
• директен удар.

Повтарящи се микротравми

• хронично натоварване
• спортни активности.

Нестабилност на глезена

• води до повтарящи се увреждания
• увеличава риска от OLT.

Основните симптоми включват:

• болка в глезена
• подуване
• усещане за „заклещване“ или блокиране
• щракане
• нестабилност
• ограничен обхват на движение
• болка при натоварване.

Характерно:

• симптомите често персистират след навяхване

болката може да стане хронична.

Клиничен преглед

Рехабилитаторът оценява:

• локализацията на болката
• стабилността
• обхвата на движение.

Образни изследвания

Основни методи:

• ЯМР (MRI) – най-точен
• CT скенер – за костни дефекти
• рентгенография – може да не покаже ранни промени.

Артроскопия

• златен стандарт за директна оценка.

Рехабилитацията при увреждане на ставния хрущял на талуса е насочена към намаляване на болката и отока, възстановяване на движението и постепенно подобряване на способността на глезена да понася натоварване.

Натоварването се адаптира според симптомите и тежестта на увреждането, като временно могат да се ограничат бягането, скачането и други високоударни активности.

Чрез контролирани упражнения се работи върху подвижността на глезенната става, без прекомерно дразнене на увредената зона.

Постепенно се укрепват:

• прасците;
• tibialis anterior и posterior;
• перонеалната мускулатура;
• мускулите на ходилото.

Включват се упражнения за контрол на глезена при стоеж, ходене, клякане и натоварване на един крак.

Работи се върху баланса, координацията и нервно-мускулния контрол с цел подобряване на динамичната стабилност на глезена.

При наличие на щадене или накуцване се работи върху правилното стъпване и равномерното натоварване на крайника.

При подходящи показания могат да се използват като допълнение за контрол на симптомите, подобряване на подвижността и улесняване на упражненията.

При достатъчно възстановена функция постепенно се преминава през:

ходене → силови упражнения → леко бягане → скокове → промени на посоката → спортно-специфични упражнения.

Поддържането на добра сила, подвижност и стабилност подпомага способността на глезена да понася ежедневни и спортни натоварвания.