Нестабилност на глезена

Нестабилността на глезена (Ankle Instability) представлява състояние, при което глезенната става има намалена стабилност и контрол, което води до:

• усещане за „поддаване“ (giving way)

• повтарящи се навяхвания

• нарушена функция.

Различават се два основни типа:

Механична нестабилност

• разхлабени или разкъсани връзки (най-често ATFL и CFL)

• анатомична нестабилност.

Функционална нестабилност

• нарушена проприоцепция

• слаб контрол на мускулите

• липса на координация.

Често състоянието е резултат от:

• повтарящи се навяхвания на глезена.

Предходни травми

Най-честата причина:

• неправилно лекувани навяхвания
• разкъсване на връзки.

Мускулна слабост

• слабост на перонеалните мускули
• слабост на стабилизаторите.

Нарушена проприоцепция

• загуба на усещане за позиция
• лош баланс.

Биомеханични фактори

• неправилна походка
• анатомични особености.

Основните симптоми включват:

• усещане за нестабилност
• „поддаване“ на глезена
• чести навяхвания
• болка
• подуване
• слабост
• ограничен контрол при движение.

Характерно:

• проблеми при неравен терен
• нестабилност при спорт.

Клиничен преглед

Лекарят оценява:

• стабилността на глезена
• историята на травмите
• мускулния контрол.

Функционални тестове

• Anterior drawer test
• Talar tilt test
• тестове за баланс и координация.

Образни изследвания

При необходимост:

• ЯМР (MRI)
• рентгенография.

При наличие на ограничение се работи върху нормалния обем на движение на глезена, необходим за правилно ходене и физическа активност.

Особено внимание се обръща на:

• перонеалната мускулатура;
• tibialis anterior и posterior;
• прасците;
• мускулите на ходилото.

Чрез прогресивни упражнения се подобрява способността на мускулатурата да контролира и стабилизира глезена при различни натоварвания.

Това е основна част от рехабилитацията и може да включва:

• стоеж на един крак;
• упражнения върху различни повърхности;
• динамичен баланс;
• контролирани движения и приземявания.

Работи се върху по-бързата и адекватна реакция на мускулатурата при внезапна промяна на позицията или неравна повърхност.

При необходимост се коригират компенсаторните движения и се работи върху правилното стъпване и равномерното натоварване.

Постепенно се включват:

бягане → ускорения → скокове и приземявания → странични движения → промени на посоката → спортно-специфични упражнения.

Редовните упражнения за сила, баланс и проприоцепция са важни за намаляване на риска от повторни травми и развитие на хронична нестабилност.