Остеоартрит на глезена (Ankle Osteoarthritis)

Остеоартритът на глезена (Ankle Osteoarthritis) представлява дегенеративно заболяване на глезенната става, при което се наблюдава:

• износване на ставния хрущял между tibia, fibula и talus
• стесняване на ставното пространство
• образуване на остеофити (костни шипове)
• ограничена подвижност и болка.

За разлика от коляното и тазобедрената става, глезенният остеоартрит често е:

• посттравматичен (след навяхвания или фрактури).

Посттравматични причини

Най-честата причина:

• предходни навяхвания
• фрактури
• лигаментни увреждания.

Дегенеративни промени

• възрастово износване.

Биомеханични фактори

• нестабилност на глезена
• неправилна походка
• неправилно натоварване.

Рискови фактори

• наднормено тегло
• хронични травми
• спортно натоварване.

Основните симптоми включват:

• болка в глезена
• скованост (особено сутрин или след покой)
• подуване
• ограничен обхват на движение
• болка при ходене или стоене
• нестабилност
• пукане (crepitus).

В напреднали стадии:

• болка в покой
• деформация на ставата
• значително ограничена функция.

Първичен преглед

Лекарят оценява:

• подвижността на глезена
• болката при движение
• стабилността.

Образни изследвания

Основен метод:

• рентгенография, която показва:стеснено ставно пространствоостеофитикостни промени.

Допълнително:

• ЯМР (MRI) – при ранни стадии
• CT скенер.

Рехабилитацията при остеоартрит на глезенната става е насочена към намаляване на болката и сковаността, подобряване на подвижността и запазване на силата и функцията на долния крайник.

Чрез правилно дозиране на натоварването, движение и подходящи терапевтични средства може да се подпомогне контролът на симптомите.

Работи се върху движенията на глезена, особено дорзалната и плантарната флексия, с цел по-лесно ходене и изпълнение на ежедневните дейности.

Включват се упражнения за:

• мускулите на подбедрицата;
• прасците;
• мускулите около глезена и ходилото;
• мускулатурата на целия долен крайник.

Упражненията подпомагат контрола на глезена при стоеж, ходене, стълби и движение по неравни повърхности.

Постепенно се включват упражнения за баланс и координация, които подобряват стабилността и сигурността при движение.

При наличие на накуцване се работи върху правилното стъпване, равномерното натоварване и постепенно увеличаване на дистанцията на ходене.

При подходящи показания могат да се използват като допълнение за временно намаляване на болката, подобряване на подвижността и улесняване на упражненията.

Подходящо дозирани нискоударни активности могат да помогнат за поддържане на движението, мускулната сила и общата физическа форма.

Редовните упражнения подпомагат запазването на подвижността, силата, баланса и способността на глезена да понася ежедневни натоварвания.

Основната цел на рехабилитацията е да намали влиянието на симптомите върху ежедневието и да помогне на пациента да запази максимално добра подвижност, стабилност и самостоятелност.