Разкъсвания на връзките на глезена

Разкъсванията на връзките на глезена най-често засягат латералния лигаментен комплекс, включващ:

• ATFL (Anterior Talofibular Ligament) – най-често увреждан
• CFL (Calcaneofibular Ligament)
• PTFL (Posterior Talofibular Ligament) – по-рядко.

Тези връзки стабилизират глезена, особено при:

• инверсия (обръщане навътре)
• ротационни движения.

Уврежданията варират по тежест:

• Grade I – разтягане
• Grade II – частично разкъсване
• Grade III – пълно разкъсване.

Това е най-честата спортна травма на глезена.

Инверсионна травма

Най-честата причина:

• обръщане на глезена навътре.

Спортни активности

• футбол
• баскетбол
• бягане.

Нестабилност

• предходни травми
• слабост на мускулатурата.

Биомеханични фактори

• неправилна походка
• липса на баланс и контрол.

Основните симптоми включват:

• болка от външната страна на глезена
• подуване
• синина (хематом)
• чувствителност при натиск
• нестабилност
• затруднено ходене.

При по-тежки случаи:

• силна болка
• невъзможност за натоварване
• значителна нестабилност.

Клиничен преглед

Лекарят оценява:

• локализацията на болката
• степента на подуване
• стабилността.

Функционални тестове

• Anterior drawer test (за ATFL)
• Talar tilt test (за CFL).

Образни изследвания

При необходимост:

• рентгенография – за изключване на фрактури
• ЯМР (MRI) – за оценка на връзките.

Рехабилитацията при разкъсване на връзките на глезена е насочена към намаляване на болката и отока, възстановяване на подвижността, стабилността и постепенно връщане към нормално ходене и спорт.

В началния етап се контролира натоварването и се предпазват увредените връзки, като постепенно се преминава към движение според степента на травмата.

Чрез контролирани упражнения се възстановява движението на глезена, като се избягва прекомерно натоварване на увредените структури.

Постепенно се укрепват:

• прасците;перонеалната мускулатура;tibialis anterior и posterior;

Работи се върху правилното стъпване, равномерното натоварване и постепенното премахване на накуцването.

След възстановяване на достатъчна сила и стабилност постепенно се преминава през:

ходене → бягане → ускорения → скокове → промени на посоката → спортно-специфични упражнения.

Поддържането на добра сила, баланс и проприоцепция е важно за намаляване на риска от хронична нестабилност и повторни травми на глезена.