Микрофрактура на os naviculare (Navicular Stress Fracture)

Navicular Stress Fracture представлява микрофрактура на os naviculare – ключова кост в средната част на ходилото (midfoot), която участва в:

• поддържане на медиалния свод на ходилото
• пренасяне на натоварването при ходене и бягане.

Navicular костта е особено уязвима, защото:

• има ограничено кръвоснабдяване
• поема значителни сили при натоварване.

Това е сериозна травма от претоварване, често срещана при:

• бегачи
• спринтьори
• баскетболисти.

Повтарящо се натоварване

Най-честата причина:

• бягане
• скачане
• интензивни тренировки.

Биомеханични фактори

• плоско или високо сводесто ходило
• неправилна походка.

Рискови фактори

• внезапно увеличаване на натоварването
• неподходящи обувки
• мускулен дисбаланс.

Костна слабост

• дефицит на витамин D
• ниска костна плътност.

Основните симптоми включват:

• болка в средната част на ходилото (медиално)
• болка при бягане или скачане
• болка, която намалява при почивка (в началото)
• чувствителност при натиск върху navicular костта
• подуване (рядко изразено).

Характерно:

• болката е локализирана в т.нар. “N-spot”
• постепенно се усилва.

При напреднали случаи:

• болка в покой
• затруднено ходене.

Клиничен преглед

Лекарят оценява:

• локализацията на болката
• чувствителността в midfoot
• натоварването.

Образни изследвания

Основни методи:

• ЯМР (MRI) – най-чувствителен
• CT скенер – за точна оценка
• рентгенография – често нормална в началото.

Рехабилитацията при микрофрактура (стрес фрактура) на os naviculare е насочена към защита на костта по време на заздравяването, запазване на функцията на крайника и постепенно и безопасно връщане към нормално натоварване и спорт.

В началния етап основната цел е да се осигурят условия за костно заздравяване. Натоварването се ограничава според указанията на ортопеда, а при необходимост се използват ортеза или патерици.

Временно се прекратяват или адаптират дейности като бягане, скачане и други високоударни натоварвания, които могат да раздразнят зоната.

След разрешение за раздвижване постепенно се работи върху нормалната подвижност на глезена и ходилото, без прекомерно натоварване на навикуларната кост.

Постепенно се укрепват:

• прасците;
• tibialis anterior и posterior;
• перонеалната мускулатура;
• мускулите на ходилото;
• целият долен крайник.

След достатъчно костно заздравяване се включват упражнения за контрол на ходилото и глезена при стоеж, ходене и натоварване на един крак.

Постепенно се възстановяват балансът, координацията и нервно-мускулният контрол на долния крайник.

След разрешаване на натоварването се работи върху правилното стъпване, равномерното натоварване и постепенно увеличаване на дистанцията на ходене.

След потвърдено достатъчно заздравяване натоварването постепенно преминава през:

ходене → бързо ходене → леко бягане → увеличаване на дистанцията → скокове → спортно-специфични упражнения.

Важно е да се анализират тренировъчният обем, възстановяването и други фактори, които могат да допринасят за прекомерно костно натоварване.

Основната цел на рехабилитацията е да възстанови силата, стабилността и способността на ходилото да понася натоварване, без да се компрометира костното заздравяване.