Хондрални дефекти на глезена

Хондралните дефекти на глезена представляват локализирани увреждания на ставния хрущял, най-често в областта на:

• talar dome (горната част на talus).

Те често са част от:

• osteochondral lesions (OCL/OLT) – засягат както хрущяла, така и подлежащата кост.

Много често се развиват след:

• повтарящи се навяхвания на глезена, които водят до микротравми и постепенно увреждане на хрущяла.

Тъй като хрущялът има ограничен регенеративен потенциал, тези дефекти могат да прогресират и да доведат до:

• хронична болка
• нестабилност
• артроза.

Повтарящи се навяхвания

Най-честата причина:

• хронична нестабилност
• многократни травми.

Травматични увреждания

• директен удар
• ротационни движения.

Претоварване

• спортове с високо натоварване
• бягане и скачане.

Биомеханични фактори

• нестабилен глезен
• неправилна походка.

Основните симптоми включват:

• болка в глезена
• подуване
• усещане за „заклещване“
• щракане или блокиране
• нестабилност
• ограничен обхват на движение
• болка при натоварване.

Характерно:

• симптомите често се появяват след навяхване
• болката може да стане хронична.

Клиничен преглед

Лекарят оценява:

• локализацията на болката
• стабилността на глезена
• обхвата на движение.

Образни изследвания

Основни методи:

• ЯМР (MRI) – най-точен за хрущял
• CT скенер – за костни дефекти
• рентгенография – може да не покаже ранни промени.

Рехабилитацията при хондрални дефекти на глезена е насочена към намаляване на симптомите, подобряване на движението и постепенно възстановяване на способността на ставата да понася ежедневни и спортни натоварвания.

Натоварването се адаптира според симптомите, като временно се ограничават дейности, които предизвикват болка, подуване или дискомфорт в ставата.

Чрез контролирани упражнения се работи върху дорзалната и плантарната флексия и поддържането на необходимия функционален обхват на движение.

Постепенно се укрепват:

• прасците;
• мускулите на подбедрицата;
• стабилизаторите на глезена;
• мускулатурата на целия долен крайник.

Включват се упражнения за контрол на глезена при стоеж, ходене, клякане и натоварване на един крак.

Упражненията за баланс и нервно-мускулен контрол подпомагат стабилността и увереността при движение.

При наличие на накуцване или щадене се работи върху правилното стъпване, равномерното натоварване и постепенно увеличаване на дистанцията.

При подходящи показания могат да се използват като допълнение за контрол на болката, подобряване на подвижността и улесняване на активната рехабилитация.

При достатъчно възстановена функция натоварването постепенно преминава през:

ходене → силови упражнения → бягане → скокове → промени на посоката → спортно-специфични упражнения.

Поддържането на добра мускулна сила, подвижност и контрол на глезена подпомага по-доброто понасяне на бъдещи натоварвания.

Основната цел на рехабилитацията е да подобри функцията и толерантността към натоварване на глезенната става, като позволи постепенно връщане към ежедневните и спортните активности.