Увреждане на синдесмозата

Syndesmosis injury (High ankle sprain) представлява увреждане на дисталната тибиофибуларна синдесмоза – връзките, които свързват:

• tibia

• fibula в областта над глезена.

Основните структури включват:

• Anterior inferior tibiofibular ligament (AITFL)

• Posterior inferior tibiofibular ligament (PITFL)

• Interosseous membrane.

Тези връзки стабилизират:

• „глезенната вилка“ (ankle mortise)

• правилното позициониране на talus.

Това увреждане е по-тежко и по-бавно възстановяващо се от стандартното навяхване.

Ротационна травма

Най-честата причина:

• външна ротация на ходилото при фиксиран крак.

Спортни травми

• футбол
• ски
• контактни спортове.

Комбинирани травми

• често съчетано с фрактури или други лигаментни увреждания.

Основните симптоми включват:

• болка в горната част на глезена (над ставата)
• болка при натоварване
• болка при ротация на ходилото
• подуване
• нестабилност
• затруднено ходене.

Характерно:

• болката е по-високо от типичното навяхване
• по-силна болка при external rotation.

Клиничен преглед

Лекарят оценява:

• локализацията на болката
• стабилността
• способността за натоварване.

Функционални тестове

Често използвани:

• Squeeze test (компресия на подбедрицата)
• External rotation stress test
• болка при dorsiflexion + rotation.

Образни изследвания

Основни методи:

• рентгенография – за разширяване на ставната вилка
• ЯМР (MRI) – най-точен за връзките
• CT скенер.

Рехабилитацията при увреждане на синдесмозата на глезена (High Ankle Sprain) е насочена към защита на увредените връзки, намаляване на болката и отока и постепенно възстановяване на стабилността и функцията на глезена.

В началния етап натоварването се адаптира според тежестта на травмата, като се избягват движения, които прекомерно натоварват синдесмозата.

Постепенно се работи върху нормалния обем на движение на глезена, без агресивно натоварване на увредените структури.

Включват се упражнения за:

• прасците;
• перонеалната мускулатура;
• tibialis anterior и posterior;
• мускулите на ходилото;
• мускулатурата на целия долен крайник

Постепенно се включват упражнения за контрол на глезена при стоеж, ходене, клякане и натоварване на един крак.

Работи се върху баланса, координацията и нервно-мускулния контрол, за да се възстанови динамичната стабилност на глезена.

След разрешаване на натоварването се работи върху правилното стъпване, равномерното разпределение на тежестта и походка без накуцване.

При подходящи показания могат да се използват като допълнение за контрол на симптомите и улесняване на активната рехабилитация.

След достатъчно възстановяване постепенно се преминава през:

ходене → бягане → ускорения → скокове → промени на посоката → спортно-специфични упражнения.

Поддържането на добра сила, стабилност, баланс и контрол на глезена подпомага безопасното връщане към по-високи натоварвания.