Нестабилност на рамото (Shoulder Instability)

Нестабилността на рамото (Shoulder Instability) представлява състояние, при което главата на раменната кост (humerus) не се задържа стабилно в гленоидната ямка на лопатката, което води до прекомерно движение на ставата и повишен риск от сублуксация или луксация (изкълчване).

Раменната става (glenohumeral joint) е най-подвижната става в човешкото тяло. Тази голяма подвижност се осигурява от комбинация от пасивни стабилизатори (лигаменти, ставна капсула и лабрум) и активни стабилизатори (мускулите на ротаторния маншон и мускулите около лопатката).

Когато тези стабилизиращи структури са увредени или отслабени, ставата може да стане нестабилна.

Нестабилността на рамото може да бъде:

• Anterior instability (предна нестабилност) – най-често срещана
• Posterior instability (задна нестабилност)
• Multidirectional instability – нестабилност в няколко посоки.

Това състояние е често при млади активни хора и спортисти, особено при спортове с контакт или движения над глава.

Травматична нестабилност

Най-често възниква след:

• луксация на рамото
• падане върху изпъната ръка
• директен удар в рамото
• спортни травми.

Травматичната нестабилност често е свързана с:

• Bankart lesion (разкъсване на лабрума)
• Hill-Sachs lesion (костна лезия на главата на humerus).

Атрауматична нестабилност

Може да бъде резултат от:

• слабост на мускулите на ротаторния маншон
• хипермобилност на ставите
• мускулен дисбаланс
• повторяеми движения над глава.

Рискови фактори

• контактни спортове
• спортове с движения над глава
• предишни луксации на рамото
• недостатъчна мускулна стабилизация.

Симптомите могат да варират в зависимост от степента на нестабилност.

Най-често се наблюдават:

• чувство за „изместване“ или „изплъзване“ на рамото

• болка в рамото при движение

• слабост в рамото

• ограничен обхват на движение

• усещане за нестабилност при определени движения

• повтарящи се луксации или сублуксации

• щракане или пукане в ставата

• затруднение при спортни или ежедневни дейности.

При повтарящи се луксации може да се появи хронична нестабилност на ставата.

Клиничен преглед

Лекарят или физиотерапевтът оценява:

• стабилността на раменната става
• обхвата на движение
• мускулната сила на ротаторния маншон
• позицията на лопатката.

Функционални тестове

Използват се специални тестове за нестабилност:

• Apprehension test
• Relocation test
• Sulcus sign
• Load and shift test.

Образни изследвания

При необходимост могат да се използват:

• рентгенография – за оценка на костни увреждания
• ЯМР (MRI) – за диагностика на лабрални лезии и увреждания на меките тъкани
• MR arthrography – за по-добра оценка на лабрума.

Рехабилитацията има основна роля при нестабилност на раменната става, особено когато целта е подобряване на динамичната стабилност, мускулния контрол и увереността при движение. Нестабилността може да се проявява като усещане за „излизане“ или „разместване“ на рамото, несигурност при определени движения, болка или повтарящи се луксации и сублуксации.

Основната цел на рехабилитацията е рамото да възстанови достатъчно сила, стабилност, координация и контрол, така че пациентът постепенно да се върне към нормалните ежедневни, професионални и спортни дейности.

В началния етап се оценяват движенията и натоварванията, които провокират усещане за нестабилност или болка.

Рехабилитацията може да включва:

• временно адаптиране на провокиращите движения;контролирани упражнения в безопасен диапазон;постепенно увеличаване на натоварването;избягване на ненужно продължително обездвижване;обучение на пациента как да използва рамото по-сигурно.