Остеоартрит на рамото

Остеоартритът на рамото (Shoulder Osteoarthritis) представлява дегенеративно заболяване на ставния хрущял, при което се наблюдава постепенно износване на хрущялната повърхност на раменната става. Това води до болка, скованост и ограничена подвижност на рамото.

Най-често се засяга гленохумералната става (glenohumeral joint) – съчленението между главата на раменната кост (humerus) и гленоидната ямка на лопатката. В някои случаи може да бъде засегната и акромиоклавикуларната става (AC joint).

При остеоартрит хрущялът постепенно се разрушава, което води до:

• намалено ставно пространство
• триене между костите
• образуване на остеофити (костни шипове)
• възпаление на ставата.

Заболяването се развива бавнопостепенно и е по-често при хора над 50 години, но може да се появи и след травми или хронично претоварване на рамото.

Дегенеративни промени

Основната причина е естественото износване на ставния хрущял с възрастта.

Предходни травми

• луксации на рамото
• фрактури
• лабрални лезии
• увреждания на ротаторния маншон.

Претоварване

• спортове с движения над глава
• тежък физически труд
• повтарящи се движения на рамото.

Други рискови фактори

• генетична предразположеност
• хронични възпалителни заболявания
• нестабилност на рамото.

Основните симптоми включват:

• болка в рамото
• скованост на ставата
• ограничен обхват на движение
• болка при повдигане на ръката
• щракане или пукане в ставата (crepitus)
• слабост в рамото
• болка при физическа активност
• затруднения при ежедневни дейности (обличане, достигане над глава).

При напреднал остеоартрит болката може да се появява дори в покой или през нощта.

Клиничен преглед

Физиотерапевтът оценява:

• степента на болка
• подвижността на рамото
• мускулната сила
• функционалните ограничения.

Функционални тестове

Могат да се използват тестове за оценка на:

• подвижността на ставата
• стабилността на рамото
• възможни съпътстващи увреждания на ротаторния маншон.

Образни изследвания

Основният диагностичен метод е:

• рентгенография, която може да покаже:стеснено ставно пространствоостеофитикостни деформации.

Допълнително могат да се използват:

• ЯМР (MRI) – за оценка на меките тъкани
• CT скенер – при по-сложни случаи.

Рехабилитацията при остеоартрит на рамото е насочена към намаляване на болката и сковаността, поддържане или подобряване на подвижността, увеличаване на мускулната сила и запазване на максимално добра функция на горния крайник.

Остеоартритът представлява дегенеративно ставно заболяване, при което настъпват промени в ставния хрущял и останалите структури на ставата. Рехабилитацията не може да възстанови износения хрущял, но може значително да подпомогне контрола на симптомите, физическата функция и способността на пациента да извършва ежедневните си дейности.

Болката може да доведе до постепенно ограничаване на използването на засегнатата ръка, което от своя страна да увеличи слабостта и сковаността.

Рехабилитацията може да подпомогне:

• намаляването на болезнеността при движение;
• намирането на по-комфортен диапазон на движение;
• адаптирането на натоварването;
• постепенното увеличаване на физическата активност;
• поддържането на функцията на рамото.

Целта е да се намери подходящ баланс между движение, натоварване и възстановяване.