Болката в тибиофибуларната става

Болката в тибиофибуларната става се отнася до проблеми в ставата между:

• tibia (големия пищял)

• fibula (малкия пищял).

Най-често се засяга:

• proximal tibiofibular joint (горната тибиофибуларна става) – близо до коляното

• по-рядко distal tibiofibular joint (синдесмоза).

Тази става има роля в:

• стабилизацията на латералната част на коляното

• пренасянето на сили между подбедрицата

• подпомагане на движенията в глезена и коляното.

Проблемите могат да включват:

• възпаление

• нестабилност

• сублуксация

• дегенеративни промени.

Травми

• директен удар

• падане

• спортни травми.

Нестабилност

• разтягане на връзките

• сублуксация на ставата.

Претоварване

• повтарящи се движения

• спортни активности.

Биомеханични фактори

• неправилна походка

• мускулен дисбаланс.

Основните симптоми включват:

• болка от външната страна на коляното (около главата на fibula)
• болка при движение на коляното
• болка при натоварване
• чувствителност при натиск
• нестабилност
• понякога щракане или приплъзване.

Допълнително:

• болка при ротационни движения
• дискомфорт при клякане или ходене.

Клиничен преглед

Лекарят или физиотерапевтът оценява:

• локализацията на болката
• стабилността на ставата
• подвижността.

Функционални тестове

• болка при палпация на главата на fibula
• болка при ротационни движения
• тестове за стабилност на ставата.

Образни изследвания

При необходимост:

• рентгенография
• ЯМР (MRI)
• CT скенер.

Рехабилитацията при дисфункция или травма на тибиофибуларната става е насочена към намаляване на болката, възстановяване на подвижността и подобряване на стабилността и функцията на долния крайник.

В началния период се адаптират движенията и натоварванията, които провокират болка от външната страна на коляното или подбедрицата.

При наличие на ограничение се работи върху нормалната подвижност на:

• тибиофибуларната става;
• коляното;
• глезена;
• тазобедрената става.

Постепенно се включват упражнения за:

• квадрицепса;
• задната бедрена мускулатура;
• прасците;
• перонеалната мускулатура;
• седалищните мускули.

Упражненията са насочени към по-добър контрол на коляното и подбедрицата при ходене, клякане, стълби и натоварване на един крак.

Включват се упражнения за баланс и нервно-мускулен контрол с цел подобряване на стабилността на целия долен крайник.

При подходящи показания могат да се използват внимателно подбрани мануални техники за подобряване на ставната подвижност и временно намаляване на симптомите.

При наличие на компенсаторно ходене се работи върху равномерното натоварване, правилното стъпване и нормалната механика на долния крайник.

Натоварването постепенно преминава през:

ходене → силови упражнения → леко бягане → ускорения → промени на посоката → скокове → спортно-специфични движения.

Поддържането на добра сила, подвижност и контрол на коляното и глезена подпомага по-доброто понасяне на бъдещи натоварвания.

Основната цел на рехабилитацията е да възстанови подвижността, стабилността и нормалната функция на долния крайник, така че пациентът постепенно да се върне към ежедневните и спортните си активности.