Остеоартрит на коляното

Остеоартритът на коляното (Gonarthrosis) представлява дегенеративно заболяване на ставата, при което се наблюдава:

• износване на ставния хрущял
• стесняване на ставното пространство
• образуване на остеофити (костни шипове)
• промени в подлежащата кост.

Коляното е една от най-натоварените стави в тялото, което го прави особено податливо на дегенеративни промени.

Състоянието може да засегне:

• медиалния компартимент (най-често)
• латералния компартимент
• пателофеморалната става.

Дегенеративни промени

Основната причина:

• износване на хрущяла с възрастта.

Предходни травми

• менискусни увреждания

• лигаментни травми (ACL, MCL)

• фрактури.

Биомеханични фактори

• неправилна походка

• varus/valgus позиция

• мускулен дисбаланс.

Рискови фактори

• наднормено тегло

• генетична предразположеност

• физическо натоварване.

Основните симптоми включват:

• болка в коляното

• скованост (особено сутрин или след покой)

• ограничен обхват на движение

• пукане (crepitus)

• подуване

• затруднено ходене

• нестабилност.

Характерно:

• болката се засилва при натоварване

• намалява при почивка.

В напреднали стадии:

• болка в покой

• деформация на коляното (varus/valgus)

• значително ограничена функция.

Клиничен преглед

Лекарят оценява:

• обхвата на движение

• болката при движение

• походката.

Образни изследвания

Основен метод:

• рентгенография, която показва:

• стеснено ставно пространство

• остеофити

• костни промени.

Допълнително:

• ЯМР (MRI) – при ранни стадии или съмнение за други увреждания.

Рехабилитацията при остеоартрит на коляното е насочена към намаляване на болката и сковаността, подобряване на подвижността и укрепване на мускулатурата, за да се запази максимално добрата функция на ставата.

Чрез правилно дозирано движение, упражнения и подходящи терапевтични средства може да се подпомогне контролът на симптомите и ежедневният комфорт.

Включват се упражнения за поддържане и подобряване на сгъването и разгъването на коляното и ограничаване на сковаността.

Особено внимание се обръща на:

• квадрицепса;
• задната бедрена мускулатура;
• седалищните мускули;
• прасците.

По-добрата мускулна сила подпомага функцията и контрола на коляното.

Упражненията подобряват контрола на долния крайник при ходене, ставане, клякане и изкачване на стълби.

Работи се върху баланса и проприоцепцията с цел по-сигурно движение и намаляване на риска от падания.

При подходящи показания могат да се използват като допълнение за:

• временно намаляване на болката;
• подобряване на подвижността;
• намаляване на мускулното напрежение;
• улесняване на активните упражнения.

При наличие на накуцване се работи върху равномерното натоварване, правилното стъпване и постепенно увеличаване на дистанцията на ходене.

Подходящо дозирани активности като ходене, колоездене и индивидуално подбрани упражнения могат да помогнат за запазване на движението и физическия капацитет.

Редовната двигателна програма подпомага поддържането на:

• мускулната сила;
• подвижността;
• баланса;
• физическата активност;
• самостоятелността в ежедневието.

Основната цел на рехабилитацията е да намали влиянието на симптомите върху ежедневието и да помогне на пациента да запази максимално добра подвижност, сила и функционална независимост.