Бурсит (Pes Anserine Bursitis )

Pes Anserine Bursitis представлява възпаление на бурсата, разположена в областта на pes anserinus („гъшата лапа“) – вътрешната част на коляното, където се залавят сухожилията на:

• sartorius
• gracilis
• semitendinosus.

Тази бурса намалява триенето между сухожилията и тибията. При възпаление се появяват:

• болка
• подуване
• ограничена функция.

Състоянието е често при:

• спортисти
• хора с дегенеративни промени
• хора с неправилна биомеханика.

Претоварване

Най-честата причина:

• повтарящо се натоварване на коляното.

Мускулен дисбаланс

• слабост на quadriceps
• стегнати hamstrings.

Биомеханични фактори

• valgus позиция на коляното
• плоско стъпало
• неправилна походка.

Други фактори

• наднормено тегло
• артрит на коляното
• диабет.

Основните симптоми включват:

• болка от вътрешната страна на коляното (под ставната линия)

• болка при изкачване или слизане по стълби

• болка при ставане от седнало положение

• чувствителност при натиск

• подуване

• скованост.

Характерно:

• болката е локализирана 2–5 cm под медиалната част на коляното

• може да се засилва при натоварване.

Първичен преглед

Лекарят или физиотерапевтът оценява:

• локализацията на болката

• чувствителността

• функцията на коляното.

Функционални тестове

• болка при сгъване на коляното срещу съпротивление

• болка при палпация на pes anserinus.

Образни изследвания

При необходимост:

• ултразвук

• ЯМР (MRI).

Рехабилитацията при пес ансерин бурсит (Pes Anserine Bursitis) е насочена към намаляване на болката от вътрешната страна на коляното, контрол на натоварването и подобряване на силата и функцията на долния крайник.

Временно се адаптират дейностите, които засилват симптомите, като продължително ходене, бягане, клякане и често изкачване на стълби.

При наличие на ограничения се работи върху подвижността на:

• коляното;
• тазобедрената става;
• глезена;
• околната мускулатура.

Постепенно се включват упражнения за:

• квадрицепса;
• задната бедрена мускулатура;
• аддукторите;
• седалищните мускули.

Целта е по-добро разпределение на натоварването върху коляното.

Работи се върху правилния контрол на долния крайник при ходене, клякане, ставане и изкачване на стълби.

Упражненията за баланс и проприоцепция подпомагат стабилността на коляното и контрола при движение.

При подходящи показания могат да се използват като допълнение за намаляване на болката и мускулното напрежение и улесняване на активните упражнения.

Натоварването постепенно се увеличава до комфортно ходене, стълби и останалите ежедневни движения.

При спортуващи пациенти постепенно се преминава към:

ходене → леко бягане → увеличаване на дистанцията → по-интензивно бягане → спортно-специфични упражнения.

Поддържането на добра мускулна сила, подвижност и контрол на долния крайник и постепенното увеличаване на натоварването могат да намалят риска от повторно раздразнение.

Основната цел на рехабилитацията е да намали симптомите и постепенно да възстанови нормалната функция и толерантността на коляното към натоварване.