Peroneal Nerve Entrapment

Peroneal Nerve Entrapment представлява компресия или дразнене на n. peroneus communis (общия перонеален нерв), най-често в областта на:

• главата на fibula (малкия пищял).

Този нерв е разклонение на седалищния нерв (n. ischiadicus) и е отговорен за:

• дорзифлексия на ходилото (повдигане нагоре)
• разгъване на пръстите
• чувствителността на предната и страничната част на подбедрицата и ходилото.

Поради повърхностното си разположение, нервът е особено уязвим на компресия.

Компресия

Най-честата причина:

• натиск върху нерва при главата на fibula.

Продължителни позиции

• кръстосване на краката

• продължително клякане.

Травми

• директен удар

• фрактури

• луксации.

Медицински състояния

• оток

• кисти

• тумори.

Основните симптоми включват:

• изтръпване и мравучкане по външната част на подбедрицата

• слабост при повдигане на ходилото

• “foot drop” (падане на ходилото)

• болка около главата на fibula

• нарушена походка

• намалена чувствителност.

При по-тежки случаи:

• невъзможност за дорзифлексия

• изразена мускулна слабост.

Клиничен преглед

Лекарят или физиотерапевтът оценява:

• мускулната сила

• чувствителността

• походката.

Неврологични тестове

• оценка на рефлекси

• тестове за нервна функция.

Образни и електрофизиологични изследвания

• EMG (електромиография) – основен метод

• ЯМР (MRI)

• ултразвук.

Рехабилитацията при компресия на перонеалния нерв (n. fibularis/peroneus) е насочена към намаляване на дразненето на нерва, поддържане на подвижността и възстановяване на мускулната сила, чувствителността и нормалната походка.

Първата стъпка е да се ограничат позициите и дейностите, които увеличават компресията, особено около главата на фибулата, където нервът е по-уязвим.

При подходящи показания могат да се използват внимателно дозирани упражнения за мобилност на нервните структури, без силно провокиране на симптомите.

При наличие на слабост се работи върху мускулите, участващи в:

• повдигането на ходилото;
• движението на пръстите;
• еверзията на ходилото;
• стабилизирането на глезена.

Упражненията подпомагат запазването на нормалната подвижност на глезена и ходилото и ограничават развитието на скованост.

Постепенно могат да се включат упражнения за баланс и контрол на долния крайник, особено при нарушена стабилност на глезена.

При слабост на мускулите, повдигащи ходилото, може да се появи характерна промяна в походката. Рехабилитацията работи върху правилното стъпване, контрола на ходилото и безопасното придвижване.

При по-изразена слабост или „паднало стъпало“ (foot drop) може да бъде препоръчана подходяща ортеза за по-безопасно ходене и предотвратяване на спъвания.

При подходящи показания могат да се използват техники за околните меки тъкани и стави с цел подобряване на движението и намаляване на допълнителното механично дразнене.

С възстановяването на силата и нервната функция постепенно се преминава към по-продължително ходене, функционални упражнения, бягане и спортни натоварвания, когато състоянието позволява.

Важно е да се установят и ограничат факторите, които могат да притискат нерва, както и да се поддържат добра сила, подвижност и контрол на долния крайник.

Основната цел на рехабилитацията е да подпомогне възстановяването на мускулната функция, контрола на ходилото и нормалната походка, като същевременно се намали механичното дразнене на нерва.